19 jul 2016, 21:19

Неспасяеми

  Poesía » Civil
830 1 1

2014 Румяна Славова

 

Дребни са човешките душици.
Блазнят се от купища парици.
Доволно потриват ръчици,
щом на ближния подлеят водица.

 

Мътно е в човешките главици-
с поглед празен на безумци...
Ехидно разтягат усмивчици,
щом за друг копаят гробница.

 

Разтварят се човешките устици
да угодят на апетитни навици.
Без смут предават свойте майчици,
щом в джобчето скрият жълтица.

 

Не знаят край човешките пороци-
изсмукват доброта, като пиявици.
Човеци-неспасяеми удавници,
щом е моралът малолетна блудница.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ... умалителните придават слабост на изказа и намаляват силата на и бездруго слабия текст.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...