19 jul 2016, 21:19

Неспасяеми

  Poesía » Civil
835 1 1

2014 Румяна Славова

 

Дребни са човешките душици.
Блазнят се от купища парици.
Доволно потриват ръчици,
щом на ближния подлеят водица.

 

Мътно е в човешките главици-
с поглед празен на безумци...
Ехидно разтягат усмивчици,
щом за друг копаят гробница.

 

Разтварят се човешките устици
да угодят на апетитни навици.
Без смут предават свойте майчици,
щом в джобчето скрият жълтица.

 

Не знаят край човешките пороци-
изсмукват доброта, като пиявици.
Човеци-неспасяеми удавници,
щом е моралът малолетна блудница.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ... умалителните придават слабост на изказа и намаляват силата на и бездруго слабия текст.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...