2014 Румяна Славова

Дребни са човешките душици.
Блазнят се от купища парици.
Доволно потриват ръчици,
щом на ближния подлеят водица.

Мътно е в човешките главици-
с поглед празен на безумци...
Ехидно разтягат усмивчици,
щом за друг копаят гробница.

Разтварят се човешките устици
да угодят на апетитни навици.
Без смут предават свойте майчици,
щом в джобчето скрият жълтица.

Не знаят край човешките пороци-
изсмукват доброта, като пиявици.
Човеци-неспасяеми удавници,
щом е моралът малолетна блудница.