3 июл. 2007 г., 16:14

Несподелена 

  Поэзия
480 0 4
Тъгата ми примесваш с цветни нотки от внимание -
копнежът ми по теб - опитоми...
Но пак съм тъжна - като в празна стая.

Листата трептят и очакват
дъжда - гърми, силно и страшно навън,
небето проплаква едва...

Думите падат покосени - без думи,
така скучни, нелепи, без смисъл...
Безславно е някак...

Навън заваля и вали по балкона -
о, време, благословено си ти,
 - в душата ми само кънти...

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??