Несподелена
| Тъгата ми примесваш с цветни нотки от внимание - копнежът ми по теб - опитоми... Но пак съм тъжна - като в празна стая. Листата трептят и очакват дъжда - гърми, силно и страшно навън, небето проплаква едва... Думите падат покосени - без думи, така скучни, нелепи, без смисъл... Безславно е някак... Навън заваля и вали по балкона - о, време, благословено си ти, - в душата ми само кънти... | |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
