Несподелена

Поэзия » Любовная

1.4K 2 16

Деветата вълнá –

препускащ кон

със бяла грива,

разбива се в брега,

оставила следа,

утихнала назад се слива,

потъва във недрата

на синята бездна.

Слънцето в небето

облаци рисува,

капки акварел

по морската вода,

мечтателно

по своята Звезда бленува

чака я,

но тя ще дойде

през Нощта.

Юни, 2015г

Варна, Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Красимира,радвам се на този разхладителен ефект.Само деветата вълна го може.Благодаря за присъствието!

2020-08-18T19:57:10+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Данаил,благодаря че ме навести.Хубава августовска вечер ти желая.

2020-08-18T17:56:05+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Значи най-ясно виждам звездите като се изправя рязко.. девета ли е единайста ли е- вълните вече не ги броим така си дойде този коментар, прочетох и се поразхладих!

2020-08-16T23:32:27+03:00
dansyto (Данаил Таков)

Хубаво е...

2020-08-16T20:58:53+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Иржи,всеки от нас нощем когато е ясно несъзнателно отправя поглед към небето и търси своята звезда.Щастлив е онзи който я открие.Благодаря че така образно коментираш моят стих.Желая ти безоблачна нощ!

2020-08-15T21:16:40+03:00