Оставам сама,
далеч от хорския поглед.
Махнах всички маски
и позволявам на чувствата си да вземат връх,
да изригнат от всяка моя пора.
Сълзи напират в очите ми,
бих дала всичко
да загубя спомена за теб.
Обещавам си -
никога не ще го търся.
Лудост е завладяла сърцето ми,
как можах да позволя
на мисълта за теб
да завземе съзнанието ми.
За мен оставаш си несподелена мечта,
а аз за теб нека бъда просто
буйна авантюра, прищявка на младостта.
В мен винаги ще има едно съмнение,
ако бях аз
тази, която е завладяла сърцето ти преди време.
В мен да бе оставил поглед.
Не, по-добре е да не съществувам за теб.
Искам с мен да си сега,
да видиш с очите си тъгата ми.
Не, невъзможно е!
Да замениш момичето, което всичко ти дава,
с една мечтателка, която не може да ти даде нищо друго,
освен любовта си.
Сбогом, любов моя,
ще останеш искрата в мен.
Онази тръпка,
която ще ме крепи сред сълзите.
Сбогом, сълза моя,
бъди себе си и радвай се на живота.
В различен свят живееш,
други се нуждаят повече от теб.
А за мен не мисли,
ще се лутам по света,
доде изплача болката си
от липсата твоя...
© Аннабел Енчева Все права защищены