Несподелена любов
Оставам сама,
далеч от хорския поглед.
Махнах всички маски
и позволявам на чувствата си да вземат връх,
да изригнат от всяка моя пора.
Сълзи напират в очите ми,
бих дала всичко
да загубя спомена за теб.
Обещавам си -
никога не ще го търся.
Лудост е завладяла сърцето ми,
как можах да позволя
на мисълта за теб
да завземе съзнанието ми.
За мен оставаш си несподелена мечта,
а аз за теб нека бъда просто
буйна авантюра, прищявка на младостта.
В мен винаги ще има едно съмнение,
ако бях аз
тази, която е завладяла сърцето ти преди време.
В мен да бе оставил поглед.
Не, по-добре е да не съществувам за теб.
Искам с мен да си сега,
да видиш с очите си тъгата ми.
Не, невъзможно е!
Да замениш момичето, което всичко ти дава,
с една мечтателка, която не може да ти даде нищо друго,
освен любовта си.
Сбогом, любов моя,
ще останеш искрата в мен.
Онази тръпка,
която ще ме крепи сред сълзите.
Сбогом, сълза моя,
бъди себе си и радвай се на живота.
В различен свят живееш,
други се нуждаят повече от теб.
А за мен не мисли,
ще се лутам по света,
доде изплача болката си
от липсата твоя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аннабел Енчева Всички права запазени