Несподелена любов
Крия лицето си, в сълзи обляно,
не чувствам сърцето си, от болка сломено.
Идваш и ме прегръщаш,
мислите ми отново объркваш.
Целувката в мрака беше лъжа,
с нея погуби напълно моята душа.
По-добре да си замина
и болката си да подтисна.
Ще те забравя все някак,
дори със сълзи и страх.
И в нощта горещо те моля,
не се завръщай повече никога!
Дори и в мен да се влюбиш,
няма нищо от мен да получиш.
Навремето дадох ти всичко,
но ти не го оцени,
и без капчица жал ме нарани.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Никова Все права защищены
Хареса ми
