Несподелената любов не прохожда,
куц е пътя по който да върви,
с изгризани нокти пробожда
сърцето и то силно кърви.
Тя е среднощна безсъница,
вопъл и пронизващ стон,
а другата в нея загърната,
пътува в празен вагон.
Тя дава знак, че не те иска,
но така си в нея вглъбен,
че от изтерзаните мисли,
черен е всеки нов ден.
И точи старателно ножа,
драска те с чувства излишни,
бързо сваля ти кожата
и тогава боли истински.
От яд й удряш плесница ,
тя насилие не прощава,
връща ти жеста с ритници,
и с безразличие отмъщава.
И напразно я търси сърцето,
тя отгвор така и не дава,
блъска го грубо където,
няма път и обич там няма.
А е толкова просто и ясно,
живота с празни надежди,
не намира своето място
и безмислен ,и празен изглежда.
И не виждат очите ти слепи,
как в ъгъла на близката пряка,
тъжна стои любовта ти ,
плаче за теб и те чака...