14.07.2021 г., 22:23

Несподелената любов

619 0 0

Несподелената любов не прохожда,
куц е пътя по който да върви,
с изгризани нокти пробожда
сърцето и то силно кърви.
Тя е среднощна безсъница,
вопъл и пронизващ стон,
а другата в нея загърната,
пътува в празен вагон.
Тя дава знак, че не те иска,
но така си в нея вглъбен,
че от изтерзаните мисли,
черен е всеки нов ден.
И точи старателно ножа,
драска те с чувства излишни,
бързо сваля ти кожата
и тогава боли истински.
От яд й удряш плесница ,
тя насилие не прощава,
връща ти жеста с ритници,
и с безразличие отмъщава.
И напразно я търси сърцето,
тя отгвор така и не дава,
блъска го грубо където,
няма път и обич там няма.
А е толкова просто и ясно,
живота с празни надежди,
не намира своето място
и безмислен ,и празен изглежда.
И не виждат очите ти слепи,
как в ъгъла на близката пряка,
тъжна стои любовта ти ,
плаче за теб и те чака...










Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илонка Денчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...