12 авг. 2021 г., 10:41

Несподелената любов

961 3 4

Не тичай след любов несподелена.

Върви напред с вдигната глава.

Не бъди част от иронична сцена.

И ти ще срещнеш сродната душа.

 

Обидни думи не изричай.

С достойнство приеми това.

Недей да мразиш, а обичай,

в живота всеки носи своята съдба.

 

Ще бъдеш в нечия усмивка.

В очите му ще виждаш любовта.

Ще се изтръгне от гърдите ти въздишка.

Ще пазиш вечно тази топлота!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Гочева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съгласен съм с Дора. Стихотворението е по-скоро послание, отколкото поезия. Писането е и универсално и уникално средство за комуникация.
  • Няма нищо лошо в това да обичаш, дори и да не отговарят на чувствата ти. Но за избора дали си част от нечий живот, са нужни двама. И ако не те приема имаш два варианта. Или да се вкопчиш в този човек до края, или да преоткриеш качества в друг.
  • Аааа, ние с Ралф нямаме общо с идеята на текста, моля!🖐
    Само една малка поправка ще си позволя към коментара ти. С неразбиране отговарят всички онези, които са се фиксирали в обекта на чувствата си и тази фиксация така ги заслепява, че им пречи да обърнат внимание на съвсем явни индикации за несподеленост. Като невдигане на тела, игри на криеница, лъжи и други такива.
    Иначе казано, щом женени мъже намират време за по пет любовници, по коя логика очаквате нещо от свободен, който няма една минута за вас, ми е чудно.
  • Защо е нереалистично да си част от нечия усмивка, Ив?🤔
    Колкото до несподелената любов, тя не само че е несподелена, ами съществува само в нечий объркан мозък, без обекта на любовта да има вина за това. Но, какво да се прави! И аз дълго време бях безутешно влюбена в Ралф Файнс. Не мога да го виня, че е разбил сърцето ми💔💘

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...