12.08.2021 г., 10:41

Несподелената любов

949 3 4

Не тичай след любов несподелена.

Върви напред с вдигната глава.

Не бъди част от иронична сцена.

И ти ще срещнеш сродната душа.

 

Обидни думи не изричай.

С достойнство приеми това.

Недей да мразиш, а обичай,

в живота всеки носи своята съдба.

 

Ще бъдеш в нечия усмивка.

В очите му ще виждаш любовта.

Ще се изтръгне от гърдите ти въздишка.

Ще пазиш вечно тази топлота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Гочева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съгласен съм с Дора. Стихотворението е по-скоро послание, отколкото поезия. Писането е и универсално и уникално средство за комуникация.
  • Няма нищо лошо в това да обичаш, дори и да не отговарят на чувствата ти. Но за избора дали си част от нечий живот, са нужни двама. И ако не те приема имаш два варианта. Или да се вкопчиш в този човек до края, или да преоткриеш качества в друг.
  • Аааа, ние с Ралф нямаме общо с идеята на текста, моля!🖐
    Само една малка поправка ще си позволя към коментара ти. С неразбиране отговарят всички онези, които са се фиксирали в обекта на чувствата си и тази фиксация така ги заслепява, че им пречи да обърнат внимание на съвсем явни индикации за несподеленост. Като невдигане на тела, игри на криеница, лъжи и други такива.
    Иначе казано, щом женени мъже намират време за по пет любовници, по коя логика очаквате нещо от свободен, който няма една минута за вас, ми е чудно.
  • Защо е нереалистично да си част от нечия усмивка, Ив?🤔
    Колкото до несподелената любов, тя не само че е несподелена, ами съществува само в нечий объркан мозък, без обекта на любовта да има вина за това. Но, какво да се прави! И аз дълго време бях безутешно влюбена в Ралф Файнс. Не мога да го виня, че е разбил сърцето ми💔💘

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...