12.08.2021 г., 10:41

Несподелената любов

951 3 4

Не тичай след любов несподелена.

Върви напред с вдигната глава.

Не бъди част от иронична сцена.

И ти ще срещнеш сродната душа.

 

Обидни думи не изричай.

С достойнство приеми това.

Недей да мразиш, а обичай,

в живота всеки носи своята съдба.

 

Ще бъдеш в нечия усмивка.

В очите му ще виждаш любовта.

Ще се изтръгне от гърдите ти въздишка.

Ще пазиш вечно тази топлота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Гочева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съгласен съм с Дора. Стихотворението е по-скоро послание, отколкото поезия. Писането е и универсално и уникално средство за комуникация.
  • Няма нищо лошо в това да обичаш, дори и да не отговарят на чувствата ти. Но за избора дали си част от нечий живот, са нужни двама. И ако не те приема имаш два варианта. Или да се вкопчиш в този човек до края, или да преоткриеш качества в друг.
  • Аааа, ние с Ралф нямаме общо с идеята на текста, моля!🖐
    Само една малка поправка ще си позволя към коментара ти. С неразбиране отговарят всички онези, които са се фиксирали в обекта на чувствата си и тази фиксация така ги заслепява, че им пречи да обърнат внимание на съвсем явни индикации за несподеленост. Като невдигане на тела, игри на криеница, лъжи и други такива.
    Иначе казано, щом женени мъже намират време за по пет любовници, по коя логика очаквате нещо от свободен, който няма една минута за вас, ми е чудно.
  • Защо е нереалистично да си част от нечия усмивка, Ив?🤔
    Колкото до несподелената любов, тя не само че е несподелена, ами съществува само в нечий объркан мозък, без обекта на любовта да има вина за това. Но, какво да се прави! И аз дълго време бях безутешно влюбена в Ралф Файнс. Не мога да го виня, че е разбил сърцето ми💔💘

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...