1 июн. 2007 г., 14:37

Несподелената любов

627 0 1
Тя идва във сърцето, без да пита!
Тя идва като вечер след деня!
Тя идва като дъжд след слънце!
Тя идва като вятър и мъгла!

Тя носи само страх и болка!
Тя носи мрак и пустота!
Тя носи сълзи и обида!
Тя носи в себе си студена самота!

От нея най-боли сърцето,
тя най-зловеща на света!
И никога недей я среща -
несподелената любов е тя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • всеки я е срещал поне веднъж - нали така се учим да обичаме!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....