10 мар. 2011 г., 17:15

Несподелено

1.4K 0 0

Несподелено

 

Нощем, когато луната не спи

и звездите обсипват небето...

Нощем, когато всичко спи,

но сърцето за тебе трепти...

 

Вчера ли беше денят,

когато те зърнах случайно...

Вчера ли беше денят,

когато чувство ме грабна нетрайно...

 

Но  как се случи това

да те обичам безкрайно...

Но как се случи това

да те изгубя незнайно...

 

Ти чаша нежност ми подай...

Да пием двама - аз и ти!

Да потърна в море от сълзи,

защото от несподелени чувства боли!

 

Душата стене неуморно,

но сърцето ранено го спира,

защото знае, че част от теб

                                                се крие в него и то го крепи!  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...