Mar 10, 2011, 5:15 PM

Несподелено

  Poetry » Love
1.4K 0 0

Несподелено

 

Нощем, когато луната не спи

и звездите обсипват небето...

Нощем, когато всичко спи,

но сърцето за тебе трепти...

 

Вчера ли беше денят,

когато те зърнах случайно...

Вчера ли беше денят,

когато чувство ме грабна нетрайно...

 

Но  как се случи това

да те обичам безкрайно...

Но как се случи това

да те изгубя незнайно...

 

Ти чаша нежност ми подай...

Да пием двама - аз и ти!

Да потърна в море от сълзи,

защото от несподелени чувства боли!

 

Душата стене неуморно,

но сърцето ранено го спира,

защото знае, че част от теб

                                                се крие в него и то го крепи!  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...