Mar 10, 2011, 5:15 PM

Несподелено

  Poetry » Love
1.4K 0 0

Несподелено

 

Нощем, когато луната не спи

и звездите обсипват небето...

Нощем, когато всичко спи,

но сърцето за тебе трепти...

 

Вчера ли беше денят,

когато те зърнах случайно...

Вчера ли беше денят,

когато чувство ме грабна нетрайно...

 

Но  как се случи това

да те обичам безкрайно...

Но как се случи това

да те изгубя незнайно...

 

Ти чаша нежност ми подай...

Да пием двама - аз и ти!

Да потърна в море от сълзи,

защото от несподелени чувства боли!

 

Душата стене неуморно,

но сърцето ранено го спира,

защото знае, че част от теб

                                                се крие в него и то го крепи!  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...