10 mar 2011, 17:15

Несподелено

1.3K 0 0

Несподелено

 

Нощем, когато луната не спи

и звездите обсипват небето...

Нощем, когато всичко спи,

но сърцето за тебе трепти...

 

Вчера ли беше денят,

когато те зърнах случайно...

Вчера ли беше денят,

когато чувство ме грабна нетрайно...

 

Но  как се случи това

да те обичам безкрайно...

Но как се случи това

да те изгубя незнайно...

 

Ти чаша нежност ми подай...

Да пием двама - аз и ти!

Да потърна в море от сълзи,

защото от несподелени чувства боли!

 

Душата стене неуморно,

но сърцето ранено го спира,

защото знае, че част от теб

                                                се крие в него и то го крепи!  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...