Несподелено
Ревнуваш я до смърт – дори от бриза,
когато със косите ù играе,
дори от слънцето, щом дръзко влиза
през роклята ù, за да разгадае
изящната извивка на бедрата,
снагата ù – стъбло на трепетлика,
блед силует, танцуващ в маранята...
Ще припнеш мигом, ако те повика.
Но тя мълчи. Ти огнено се мяташ,
би дал живота си, за да я имаш,
принесъл в жертва младото си лято
в нозете на безснежната ù зима.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владимир Виденов Все права защищены
