8 нояб. 2007 г., 14:06

Неспокойно

795 0 21

Неспокойно тялото трепери,
неоснователен страх го "гризе"
Каква ли е тази треска - мистерия? -
Дали предчувствие е тя?

Какво ли пак ме дебне?
Какво ли приближава?
Или преусещам нещо хубаво,
но за Слънце' в зимните ми дни, не за беди...

Пръска се всяка клетка,
от напрежение главата ми бучи.
Ръцете ми изтръпват - същи две дървета,
краката се вледеняват от паника... боли...

Непринудено и озадачено
аз премислям всяка вероятност,
доколкото ума ми може да мисли,
но трудно е, напрежението ескалира сякаш...

Превита, като ударено куче,
"сгъната на десет" аз мълча.
Не мога думи да намеря,
нито звук единствен "да обеля".

 От неизвестното до лудост се страхувам!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти,миличка!!!
    Обичам те и те прегръщам силно!!!
  • Не се страхувай Гали.Хубаво стихотворение.
    На мен ми хареса стиха и Пенко.
    Не е честно спрямо нея да мислиш, че това е начина за да се получи в отговор коментар.
    За мен лично не е така и не и пиша благосклонни коментари.
    Усмивка за теб приятелю.

    Поздрав и усмивка и за теб Гали.
  • Благодаря,Пенко!!!
  • Не ми харесва като стих. Всичко това можеше да бъде изразено чрез проза и щеше да се получи нещо по-добро. Всички познаваме Галка и знаем колко добър човек е. В това спор няма. Знам, колко е лесно да получиш поне един коментар на някое твое произведение. Просто пишеш благосклонен коментар за Лунната Сянка и в отговор получаваш също такова. Но не е честно спрямо нея...
  • Кадир,Вани,прегръщам ви!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...