Nov 8, 2007, 2:06 PM

Неспокойно

  Poetry
792 0 21

Неспокойно тялото трепери,
неоснователен страх го "гризе"
Каква ли е тази треска - мистерия? -
Дали предчувствие е тя?

Какво ли пак ме дебне?
Какво ли приближава?
Или преусещам нещо хубаво,
но за Слънце' в зимните ми дни, не за беди...

Пръска се всяка клетка,
от напрежение главата ми бучи.
Ръцете ми изтръпват - същи две дървета,
краката се вледеняват от паника... боли...

Непринудено и озадачено
аз премислям всяка вероятност,
доколкото ума ми може да мисли,
но трудно е, напрежението ескалира сякаш...

Превита, като ударено куче,
"сгъната на десет" аз мълча.
Не мога думи да намеря,
нито звук единствен "да обеля".

 От неизвестното до лудост се страхувам!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти,миличка!!!
    Обичам те и те прегръщам силно!!!
  • Не се страхувай Гали.Хубаво стихотворение.
    На мен ми хареса стиха и Пенко.
    Не е честно спрямо нея да мислиш, че това е начина за да се получи в отговор коментар.
    За мен лично не е така и не и пиша благосклонни коментари.
    Усмивка за теб приятелю.

    Поздрав и усмивка и за теб Гали.
  • Благодаря,Пенко!!!
  • Не ми харесва като стих. Всичко това можеше да бъде изразено чрез проза и щеше да се получи нещо по-добро. Всички познаваме Галка и знаем колко добър човек е. В това спор няма. Знам, колко е лесно да получиш поне един коментар на някое твое произведение. Просто пишеш благосклонен коментар за Лунната Сянка и в отговор получаваш също такова. Но не е честно спрямо нея...
  • Кадир,Вани,прегръщам ви!!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...