8 nov 2007, 14:06

Неспокойно

  Poesía
793 0 21

Неспокойно тялото трепери,
неоснователен страх го "гризе"
Каква ли е тази треска - мистерия? -
Дали предчувствие е тя?

Какво ли пак ме дебне?
Какво ли приближава?
Или преусещам нещо хубаво,
но за Слънце' в зимните ми дни, не за беди...

Пръска се всяка клетка,
от напрежение главата ми бучи.
Ръцете ми изтръпват - същи две дървета,
краката се вледеняват от паника... боли...

Непринудено и озадачено
аз премислям всяка вероятност,
доколкото ума ми може да мисли,
но трудно е, напрежението ескалира сякаш...

Превита, като ударено куче,
"сгъната на десет" аз мълча.
Не мога думи да намеря,
нито звук единствен "да обеля".

 От неизвестното до лудост се страхувам!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти,миличка!!!
    Обичам те и те прегръщам силно!!!
  • Не се страхувай Гали.Хубаво стихотворение.
    На мен ми хареса стиха и Пенко.
    Не е честно спрямо нея да мислиш, че това е начина за да се получи в отговор коментар.
    За мен лично не е така и не и пиша благосклонни коментари.
    Усмивка за теб приятелю.

    Поздрав и усмивка и за теб Гали.
  • Благодаря,Пенко!!!
  • Не ми харесва като стих. Всичко това можеше да бъде изразено чрез проза и щеше да се получи нещо по-добро. Всички познаваме Галка и знаем колко добър човек е. В това спор няма. Знам, колко е лесно да получиш поне един коментар на някое твое произведение. Просто пишеш благосклонен коментар за Лунната Сянка и в отговор получаваш също такова. Но не е честно спрямо нея...
  • Кадир,Вани,прегръщам ви!!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...