8 nov 2007, 14:06

Неспокойно

  Poesía
794 0 21

Неспокойно тялото трепери,
неоснователен страх го "гризе"
Каква ли е тази треска - мистерия? -
Дали предчувствие е тя?

Какво ли пак ме дебне?
Какво ли приближава?
Или преусещам нещо хубаво,
но за Слънце' в зимните ми дни, не за беди...

Пръска се всяка клетка,
от напрежение главата ми бучи.
Ръцете ми изтръпват - същи две дървета,
краката се вледеняват от паника... боли...

Непринудено и озадачено
аз премислям всяка вероятност,
доколкото ума ми може да мисли,
но трудно е, напрежението ескалира сякаш...

Превита, като ударено куче,
"сгъната на десет" аз мълча.
Не мога думи да намеря,
нито звук единствен "да обеля".

 От неизвестното до лудост се страхувам!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти,миличка!!!
    Обичам те и те прегръщам силно!!!
  • Не се страхувай Гали.Хубаво стихотворение.
    На мен ми хареса стиха и Пенко.
    Не е честно спрямо нея да мислиш, че това е начина за да се получи в отговор коментар.
    За мен лично не е така и не и пиша благосклонни коментари.
    Усмивка за теб приятелю.

    Поздрав и усмивка и за теб Гали.
  • Благодаря,Пенко!!!
  • Не ми харесва като стих. Всичко това можеше да бъде изразено чрез проза и щеше да се получи нещо по-добро. Всички познаваме Галка и знаем колко добър човек е. В това спор няма. Знам, колко е лесно да получиш поне един коментар на някое твое произведение. Просто пишеш благосклонен коментар за Лунната Сянка и в отговор получаваш също такова. Но не е честно спрямо нея...
  • Кадир,Вани,прегръщам ви!!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....