8.11.2007 г., 14:06

Неспокойно

790 0 21

Неспокойно тялото трепери,
неоснователен страх го "гризе"
Каква ли е тази треска - мистерия? -
Дали предчувствие е тя?

Какво ли пак ме дебне?
Какво ли приближава?
Или преусещам нещо хубаво,
но за Слънце' в зимните ми дни, не за беди...

Пръска се всяка клетка,
от напрежение главата ми бучи.
Ръцете ми изтръпват - същи две дървета,
краката се вледеняват от паника... боли...

Непринудено и озадачено
аз премислям всяка вероятност,
доколкото ума ми може да мисли,
но трудно е, напрежението ескалира сякаш...

Превита, като ударено куче,
"сгъната на десет" аз мълча.
Не мога думи да намеря,
нито звук единствен "да обеля".

 От неизвестното до лудост се страхувам!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти,миличка!!!
    Обичам те и те прегръщам силно!!!
  • Не се страхувай Гали.Хубаво стихотворение.
    На мен ми хареса стиха и Пенко.
    Не е честно спрямо нея да мислиш, че това е начина за да се получи в отговор коментар.
    За мен лично не е така и не и пиша благосклонни коментари.
    Усмивка за теб приятелю.

    Поздрав и усмивка и за теб Гали.
  • Благодаря,Пенко!!!
  • Не ми харесва като стих. Всичко това можеше да бъде изразено чрез проза и щеше да се получи нещо по-добро. Всички познаваме Галка и знаем колко добър човек е. В това спор няма. Знам, колко е лесно да получиш поне един коментар на някое твое произведение. Просто пишеш благосклонен коментар за Лунната Сянка и в отговор получаваш също такова. Но не е честно спрямо нея...
  • Кадир,Вани,прегръщам ви!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...