Неспокойно тялото трепери,
неоснователен страх го "гризе"
Каква ли е тази треска - мистерия? -
Дали предчувствие е тя?
Какво ли пак ме дебне?
Какво ли приближава?
Или преусещам нещо хубаво,
но за Слънце' в зимните ми дни, не за беди...
Пръска се всяка клетка,
от напрежение главата ми бучи.
Ръцете ми изтръпват - същи две дървета,
краката се вледеняват от паника... боли...
Непринудено и озадачено
аз премислям всяка вероятност,
доколкото ума ми може да мисли,
но трудно е, напрежението ескалира сякаш...
Превита, като ударено куче,
"сгъната на десет" аз мълча.
Не мога думи да намеря,
нито звук единствен "да обеля".
От неизвестното до лудост се страхувам!!!
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
Обичам те и те прегръщам силно!!!