9 июн. 2017 г., 12:57

Нестандартно признание в любов

618 0 1

НЕСТАНДАТРНО ПРИЗНАНИЕ В ЛЮБОВ 
Р. Чакърова 

 

Какво сме ний?... Един прехóден лик.
Албýм от избелели фотографии. 
Родени от сподавен Божий вик. 
Прижѝве ожалéни епитафии... 


Какво сме, ако не една гротеска, 
с лек, тънък намек за душа и дух. 
С наченки под модерната прическа 
за някакво си зрение и слух. 


А всъщност сме си повече от малки... 
Нищожни, щъкащи насам-натам човечета. 
И някои – размахващи писалки 
и в джоба си с билетчета към "вечното"...


Там няма ред... А Раят е претъпкан 
от самаряни с "дипломи" за чест. 
Към Ада пътят също е утъпкан –
от там се връщам, ей ме, точно днес. 


Рогатият пак нямаше цигари 
и "на аванта" пак от мене пуши... 
И пак не спря да бъбри, да повтаря
как ме "цени" (и още двама души...)... 


Демек – със мене кеф билó кафето 
и ако има нещо – той ще е насреща! 
Той щял "да ме урéди", общо взето, 
за южно изложение във пещите. 


И теб ще вкарам – вéрвай, че сме "гъсти"!
Е, как!  На ангелче да ти приличам?... 
Да беше "скивал" само как се кръсти, 
щом му разказах колко те обичам!!! 

 

Лондон 06/06/2017'  12:37

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Rositsa Chakarova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....