Нестандартно признание в любов

НЕСТАНДАТРНО ПРИЗНАНИЕ В ЛЮБОВ 
Р. Чакърова 

Какво сме ний?... Един прехóден лик.
Албýм от избелели фотографии. 
Родени от сподавен Божий вик. 
Прижѝве ожалéни епитафии... 

Какво сме, ако не една гротеска, 
с лек, тънък намек за душа и дух. 
С наченки под модерната прическа 
за някакво си зрение и слух. 

А всъщност сме си повече от малки... 
Нищожни, щъкащи насам-натам човечета. 
И някои – размахващи писалки 
и в джоба си с билетчета към "вечното"...

Там няма ред... А Раят е претъпкан 
от самаряни с "дипломи" за чест. 
Към Ада пътят също е утъпкан –
от там се връщам, ей ме, точно днес. 

Рогатият пак нямаше цигари 
и "на аванта" пак от мене пуши... 
И пак не спря да бъбри, да повтаря
как ме "цени" (и още двама души...)... 

Демек – със мене кеф билó кафето 
и ако има нещо – той ще е насреща! 
Той щял "да ме урéди", общо взето, 
за южно изложение във пещите. 

И теб ще вкарам – вéрвай, че сме "гъсти"!
Е, как!  На ангелче да ти приличам?... 
Да беше "скивал" само как се кръсти, 
щом му разказах колко те обичам!!! 

Лондон 06/06/2017'  12:37