Нестинари
Една жарава с тебе ни дели.
Чудиш се дали си заслужава...
Ще тръгна първа... ако ме боли...
Ще зная... само обич е тогава.
Или нека заедно без свян вървим.
Стъпвай смело. Имай малко вяра.
Ако любов е силно ще горим.
Ако ли не... жаравата ще се стопява.
Но как, кажи да разберем...
Без и крачка с тебе да направим.
Толкоз хора, а едно небе...
Дали понякога за туй се мразим...
Него ли кажи делим...
Или земните, не знам, богатства.
Отвориха пазара за души...
Не мога да си купя... даже ласка.
Нямам нищо... Чест и малко срам.
Но вече никъде не ги предлагат.
Не намират... няма верен купувач.
Търси се властта и тая пуста слава.
Искам обич... чиста... отпреди.
Истинска и даже малко полудяла.
Пожелай си я сега и ти... Тръгвай...
аз не зная... колко време ни остава.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Все права защищены
