18 янв. 2025 г., 10:54

Нестинарска песен

348 4 1

НЕСТИНАРСКА ПЕСЕН

 

… пастир на грохнали надежди, зидар на рухнали мечти,

понявга – в дните свои прежни забивам пламнали пети,

безброй издъхнали химери, камари болка, радост, скръб,

и аз сред тях – един Валерий – на себе си обърнал гръб,

несвестен нестинар в жарава, преглъщам своето „Въх-въх!“,

 

нима постигнах чест и слава? – мираж за мен бе всеки връх,

раздавах хляб на всеки ъгъл – и изпламтях във своя стих –

и ни веднъж не съм излъгал! – на Истината свят жених!

Заклех се праведно пред Бога. Прокле ме моят Сатана.

Бях цял живот носач на огън! – и се превърнах в Светлина.

 

16 януарий 2025 г.

гр. Варна, 17, 05 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....