НЕСТИНАРСКА ПЕСЕН

… пастир на грохнали надежди, зидар на рухнали мечти,

понявга – в дните свои прежни забивам пламнали пети,

безброй издъхнали химери, камари болка, радост, скръб,

и аз сред тях – един Валерий – на себе си обърнал гръб,

несвестен нестинар в жарава, преглъщам своето „Въх-въх!“,

нима постигнах чест и слава? – мираж за мен бе всеки връх,

раздавах хляб на всеки ъгъл – и изпламтях във своя стих –

и ни веднъж не съм излъгал! – на Истината свят жених!

Заклех се праведно пред Бога. Прокле ме моят Сатана.

Бях цял живот носач на огън! – и се превърнах в Светлина.

16 януарий 2025 г.

гр. Варна, 17, 05 ч.