19 янв. 2012 г., 14:59

Нестинарска зима 

  Поэзия
474 0 4

Какво като е зима люта,

какво като реже вятърът студен,

в мен разцъфват теменуги

и ражда се прекрасен ден

 

с ухание на пролет,

току-що поникнала трева

и сякаш ме докосват

нежно божества.

 

И ето, аз  съм босонога,

навън вали снегът

в мен горят огньове

и крещи зовът.

 

Нестинарска съм, жарава съм,

в сковаващ студ,

сърцето обладано е

от порив луд...

 

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??