Нестинарска зима
Какво като е зима люта,
какво като реже вятърът студен,
в мен разцъфват теменуги
и ражда се прекрасен ден
с ухание на пролет,
току-що поникнала трева
и сякаш ме докосват
нежно божества.
И ето, аз съм босонога,
навън вали снегът
в мен горят огньове
и крещи зовът.
Нестинарска съм, жарава съм,
в сковаващ студ,
сърцето обладано е
от порив луд...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдана Маринова Всички права запазени
