Какво като е зима люта,
какво като реже вятърът студен,
в мен разцъфват теменуги
и ражда се прекрасен ден
с ухание на пролет,
току-що поникнала трева
и сякаш ме докосват
нежно божества.
И ето, аз съм босонога,
навън вали снегът
в мен горят огньове
и крещи зовът.
Нестинарска съм, жарава съм,
в сковаващ студ,
сърцето обладано е
от порив луд...
© Богдана Маринова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
