Jan 19, 2012, 2:59 PM

Нестинарска зима 

  Poetry
473 0 4

Какво като е зима люта,

какво като реже вятърът студен,

в мен разцъфват теменуги

и ражда се прекрасен ден

 

с ухание на пролет,

току-що поникнала трева

и сякаш ме докосват

нежно божества.

 

И ето, аз  съм босонога,

навън вали снегът

в мен горят огньове

и крещи зовът.

 

Нестинарска съм, жарава съм,

в сковаващ студ,

сърцето обладано е

от порив луд...

 

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??