preziosi (Пр)
21 23
18 июн. 2006 г., 10:01

Несвързани прозрения 

  Поэзия
755 0 2

Обичам те както обича
падащ пролетен цвят -
убиван от дъжда,
от животворната ръка.
Аз пръскам аромат
в последния си миг
в един различен свят
прозрачно-мразовит .

***

Осъдени души сме ние с теб,
осъдени души, а ти  не знаеш.
Наказах се сама пред теб,
и после оправдах, а ти не знаеш...
Не беше нощ или пък ден,
не беше тук или далече ти,
когато го направих,
а все пред мен.
И ето вече аз забравям
кога наистина, кога насън
  във всеки миг те виждам.
Не различавам, не разбирам.
..............................
Осъдени са другите души,
а моята-проклета.

***

В сянка ще те търся винаги,
защото аз сред сенките живея,
а твоя лик е по-добре да не позная
отколкото за теб завинаги да ослепея.

 

© Пр Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Наистина това е прекрасно ама ти наистина си била талантлива и недей да скромничиш
  • Мария, благодаря ти че споделяш с нас! Благодаря!
    Прекрасни стихове!
Предложения
: ??:??