ani4ka (Ангелина Петкова)
100 363
22 апр. 2006 г., 12:12

Нетипично 

  Поэзия
639 0 3

Сега сме само двама - ти и аз.
Представи си, че стоиш на бара,
а до теб стоя смирена аз.

В едната си ръка държиш цигара,
в другата - бутилка пълна с ром.
Загледана във теб и онемяла,
от стола падам аз със стон.

Уплашен, скачаш и ме вдигаш,
със силата на двете си ръце.
А аз забравила напълно за резила
се вглеждам в твоето добро лице.

Поставяш ме на стола нежно,
целуваш плахо моята ръка.
И в миг усмихвам се небрежно,
придърпвам скришом късата пола.

Бавна музика дочувам,
звучи мелодия във моята глава...

 А две ръце ме гушват мило
 и в ухото шепне ми едва гласа:
- Ела със мен и потанцувай!
  Нека споделим докрай мига,
  нека бъдем слети до полуда,
  макар да бъдем чужди сутринта...

© Ангелина Петкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мерси
  • Много хубаво стихотворение!
  • Браво Аничка, много ми хареса това стихче, но къде се изгуби напоследък, няма те в irc - канала на сайта и може би вече не помниш че навремето сме чатили, както и да е поздравления за стихчето, и една шестица от мен...
Предложения
: ??:??