Нетипично
Сега сме само двама - ти и аз.
Представи си, че стоиш на бара,
а до теб стоя смирена аз.
В едната си ръка държиш цигара,
в другата - бутилка пълна с ром.
Загледана във теб и онемяла,
от стола падам аз със стон.
Уплашен, скачаш и ме вдигаш,
със силата на двете си ръце.
А аз забравила напълно за резила
се вглеждам в твоето добро лице.
Поставяш ме на стола нежно,
целуваш плахо моята ръка.
И в миг усмихвам се небрежно,
придърпвам скришом късата пола.
Бавна музика дочувам,
звучи мелодия във моята глава...
А две ръце ме гушват мило
и в ухото шепне ми едва гласа:
- Ела със мен и потанцувай!
Нека споделим докрай мига,
нека бъдем слети до полуда,
макар да бъдем чужди сутринта...
© Ангелина Петкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мерси -
Много хубаво стихотворение!
-
Браво Аничка, много ми хареса това стихче, но къде се изгуби напоследък, няма те в irc - канала на сайта и може би вече не помниш че навремето сме чатили, както и да е поздравления за стихчето, и една шестица от мен...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
