23 дек. 2010 г., 20:35

Нетипично

1.1K 0 1

Макар и нетипично,
стана романтично,
гръмотевица през късен ноември
или дъжд през декември,
целувката ти без време
остана на устните ми  след тебе.


Времето бавно минава,
но болката си остава,
не само защото километри ни делят,
а че думите не ще се изрекат,
от страх или уплаха,
че ще дойде крахът
на наш'та обич плаха,
събирана с години...
а сега отново път дели ни.


Затова сега мълчим,
за да не се разобличим,
че таили сме вечно
това чувство безметежно.
Чакали сме знак,
но ето че объркани сме пак.
Защо няма сняг през декември?
Защо гърми през късен ноември?

Защо това чувство романтично
да не си остане и типично?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нетипично е по-красиво, Анелия! Поздрав за прекрасния стих и весели празници!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...