Dec 23, 2010, 8:35 PM

Нетипично

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Макар и нетипично,
стана романтично,
гръмотевица през късен ноември
или дъжд през декември,
целувката ти без време
остана на устните ми  след тебе.


Времето бавно минава,
но болката си остава,
не само защото километри ни делят,
а че думите не ще се изрекат,
от страх или уплаха,
че ще дойде крахът
на наш'та обич плаха,
събирана с години...
а сега отново път дели ни.


Затова сега мълчим,
за да не се разобличим,
че таили сме вечно
това чувство безметежно.
Чакали сме знак,
но ето че объркани сме пак.
Защо няма сняг през декември?
Защо гърми през късен ноември?

Защо това чувство романтично
да не си остане и типично?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сара All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нетипично е по-красиво, Анелия! Поздрав за прекрасния стих и весели празници!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....