Пак осъмнах в ушите със вятър.
(А го бях изоставила... Честно!)
Днес е някак делфинено-лесно
да прескоча ръба на Земята.
Пак разляха се в мислите птици.
(А отказах ги... Точка. Кълна се!)
Днес кошмарите синкаво-мръсни
разкопчават се - чифт белезници.
Пак намерих във джоба си зрънце.
(А зарязах житата... Не лЪжа!)
Днес прозорецът хрипкаво-тъжен
приютява напъпило слънце.
Пак тиктака сърцето от обич.
(А изключих го, помня... Повярвай!)
Днес нетрезво мечтите си карам.
Ти не бързай пеша да си ходиш!
© Пепа Петрунова Все права защищены