12 февр. 2014 г., 00:24  

Нетърпеливост

676 0 0

Нетърпеливост

 

Твърде високо небе  

- опира в комина,

по него на морз

влюбени гълъби

важно изстрелват

совалки пране -

за всички онез,

които с криле

са отвътре и зиме.

Мирише на пролет

и, адски лиризъм,

сто дяволи в мене

напират!

Кикотим се ние  

от бившия тийн -

не прилича ни никак

побелели от прах

и с изпадало щастие,

да въртим на пети

посивелия ден

и живота любим

да удавяме в чашите!

Но влече ни с шеги

февруарският мим,

преди март да е минал -

на котаци опашките

режем и сериозния

микроклимат.

Посред зима незимно

си хвърлям науж

жълто грошче късмет

и на първия облак

такъв есемес:

„Приятелю Май,

по-скоро ела си,

в отпуск по болест 

сме пратили зимата."

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...