Feb 12, 2014, 12:24 AM  

Нетърпеливост

669 0 0

Нетърпеливост

 

Твърде високо небе  

- опира в комина,

по него на морз

влюбени гълъби

важно изстрелват

совалки пране -

за всички онез,

които с криле

са отвътре и зиме.

Мирише на пролет

и, адски лиризъм,

сто дяволи в мене

напират!

Кикотим се ние  

от бившия тийн -

не прилича ни никак

побелели от прах

и с изпадало щастие,

да въртим на пети

посивелия ден

и живота любим

да удавяме в чашите!

Но влече ни с шеги

февруарският мим,

преди март да е минал -

на котаци опашките

режем и сериозния

микроклимат.

Посред зима незимно

си хвърлям науж

жълто грошче късмет

и на първия облак

такъв есемес:

„Приятелю Май,

по-скоро ела си,

в отпуск по болест 

сме пратили зимата."

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...