1 нояб. 2019 г., 20:58

Неугасващ пламък

468 0 0

НЕУГАСВАЩ ПЛАМЪК

 

Всеки миг от живота е ново начало,
но може да бъде и неочаквана смърт.
Слънцето зад хоризонта вечен изгрява -
чертае кротко мигновенията на деня.

 

Листенца разтварят за поглед зеници.
Цветовете с усмивка изпращат ухания.
За полет крилете си разперва птица.
Човешките сърца се пълнят с желания.

 

Миг, след миг времето неуморно тече.
Редуват се месеци, години, сезони.
Изнизват се отдавна забравени векове.
Човекът с надежда все мечтите си гони.

 

С времето страстите все по-бурно растат.
Не задоволяват се вече от малките неща.
Земните простори не могат да ги поберат.
Към космичното ли пространство летят?

 

От първия миг на великото съзидание
Любовта е поставена - Крайъгълен камък,
живот, цел, път и вечност, състезание,
огън от чувства - неугастващ пламък...

 

01 11 2017
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...