1 нояб. 2019 г., 20:58

Неугасващ пламък 

  Поэзия
303 0 0

НЕУГАСВАЩ ПЛАМЪК

 

Всеки миг от живота е ново начало,
но може да бъде и неочаквана смърт.
Слънцето зад хоризонта вечен изгрява -
чертае кротко мигновенията на деня.

 

Листенца разтварят за поглед зеници.
Цветовете с усмивка изпращат ухания.
За полет крилете си разперва птица.
Човешките сърца се пълнят с желания.

 

Миг, след миг времето неуморно тече.
Редуват се месеци, години, сезони.
Изнизват се отдавна забравени векове.
Човекът с надежда все мечтите си гони.

 

С времето страстите все по-бурно растат.
Не задоволяват се вече от малките неща.
Земните простори не могат да ги поберат.
Към космичното ли пространство летят?

 

От първия миг на великото съзидание
Любовта е поставена - Крайъгълен камък,
живот, цел, път и вечност, състезание,
огън от чувства - неугастващ пламък...

 

01 11 2017
 

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??