Всеки миг от живота е ново начало,
но може да бъде и неочаквана смърт.
Слънцето зад хоризонта вечен изгрява -
чертае кротко мигновенията на деня.
Листенца разтварят за поглед зеници.
Цветовете с усмивка изпращат ухания.
За полет крилете си разперва птица.
Човешките сърца се пълнят с желания.
Миг, след миг времето неуморно тече.
Редуват се месеци, години, сезони.
Изнизват се отдавна забравени векове.
Човекът с надежда все мечтите си гони.
С времето страстите все по-бурно растат.
Не задоволяват се вече от малките неща.
Земните простори не могат да ги поберат.
Към космичното ли пространство летят?
От първия миг на великото съзидание
Любовта е поставена - Крайъгълен камък,
живот, цел, път и вечност, състезание,
огън от чувства - неугастващ пламък...
01 11 2017
© Надежда Борисова Всички права запазени