8 дек. 2014 г., 17:36

Невидима

977 0 2

Ключът се крие в това да ме откриеш,

събрана съм цяла в атомите тишина.

Аз съм звезден прах, а прашинките ми

са обичане, разпръснати са по света.

 

Забравиш ли случайно някога за Нея,

твоята полусбъдната счупена мечта.

Огледай се внимателно наоколо за

всяка моя оставена бездомна следа.

 

Навсякъде съм - невидима във въздуха,

даже и в падащите капки на дъжда.

Скрих се в умиращите есенни листа.

Дърветата ме приютиха в своите стъбла.

 

Светлината сутрин, започваща ти деня.

В песента на птиците, свили си гнезда

над стаята ти, където си забравих обичта,

лунният ми глас те приспива през нощта.

 

Ключът се крие не в това да ме откриеш,

а в това да ме пожелаеш до последната звезда.

Аз умирам и се раждам, скрита в безкрая и

съм вечна, изгубена в кръговрата на любовта.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Недописана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...