8.12.2014 г., 17:36

Невидима

974 0 2

Ключът се крие в това да ме откриеш,

събрана съм цяла в атомите тишина.

Аз съм звезден прах, а прашинките ми

са обичане, разпръснати са по света.

 

Забравиш ли случайно някога за Нея,

твоята полусбъдната счупена мечта.

Огледай се внимателно наоколо за

всяка моя оставена бездомна следа.

 

Навсякъде съм - невидима във въздуха,

даже и в падащите капки на дъжда.

Скрих се в умиращите есенни листа.

Дърветата ме приютиха в своите стъбла.

 

Светлината сутрин, започваща ти деня.

В песента на птиците, свили си гнезда

над стаята ти, където си забравих обичта,

лунният ми глас те приспива през нощта.

 

Ключът се крие не в това да ме откриеш,

а в това да ме пожелаеш до последната звезда.

Аз умирам и се раждам, скрита в безкрая и

съм вечна, изгубена в кръговрата на любовта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Недописана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...