Невидима
Ключът се крие в това да ме откриеш,
събрана съм цяла в атомите тишина.
Аз съм звезден прах, а прашинките ми
са обичане, разпръснати са по света.
Забравиш ли случайно някога за Нея,
твоята полусбъдната счупена мечта.
Огледай се внимателно наоколо за
всяка моя оставена бездомна следа.
Навсякъде съм - невидима във въздуха,
даже и в падащите капки на дъжда.
Скрих се в умиращите есенни листа.
Дърветата ме приютиха в своите стъбла.
Светлината сутрин, започваща ти деня.
В песента на птиците, свили си гнезда
над стаята ти, където си забравих обичта,
лунният ми глас те приспива през нощта.
Ключът се крие не в това да ме откриеш,
а в това да ме пожелаеш до последната звезда.
Аз умирам и се раждам, скрита в безкрая и
съм вечна, изгубена в кръговрата на любовта.
© Недописана All rights reserved.
