8 dic 2014, 17:36

Невидима 

  Poesía » De amor
717 0 2

Ключът се крие в това да ме откриеш,

събрана съм цяла в атомите тишина.

Аз съм звезден прах, а прашинките ми

са обичане, разпръснати са по света.

 

Забравиш ли случайно някога за Нея,

твоята полусбъдната счупена мечта.

Огледай се внимателно наоколо за

всяка моя оставена бездомна следа.

 

Навсякъде съм - невидима във въздуха,

даже и в падащите капки на дъжда.

Скрих се в умиращите есенни листа.

Дърветата ме приютиха в своите стъбла.

 

Светлината сутрин, започваща ти деня.

В песента на птиците, свили си гнезда

над стаята ти, където си забравих обичта,

лунният ми глас те приспива през нощта.

 

Ключът се крие не в това да ме откриеш,

а в това да ме пожелаеш до последната звезда.

Аз умирам и се раждам, скрита в безкрая и

съм вечна, изгубена в кръговрата на любовта.

 

© Недописана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??