7 сент. 2010 г., 22:04

Невидима

755 0 0

Дали когато за тебе мисля -
усещаш присъствието ми зад себе си?
Разбираш ли, когато те искам
и шепна: "Върни се..."

Виждаш ли моето лице,
когато държа снимката ти в ръце?
Дали сърцето ти тъжи,
когато за тебе лея сълзи?

Дали когато те сънувам,
от сън се будиш ти?
И когато името ти изричам -
чуваш ли ме, където и да си?

Дали питаш за мен,
както аз за теб?
И търсиш ли моите следи -
името ми изричаш ли през сълзи?

Дали ти липсвам така,
както на мене ти?
Ах, как искам да разбера -
обичаш ли ме като преди.

Когато сутрин станеш
и пред огледалото застанеш -
виждаш ли в него моето лице
и чувстваш ли се разделен на две?

Когато искам да те прегърна,
дали сърцето ти за мен тупти?
В невидима искам да се превърна
и да не се чудя повече дали, дали...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Бобойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...