7 сент. 2010 г., 22:04

Невидима

752 0 0

Дали когато за тебе мисля -
усещаш присъствието ми зад себе си?
Разбираш ли, когато те искам
и шепна: "Върни се..."

Виждаш ли моето лице,
когато държа снимката ти в ръце?
Дали сърцето ти тъжи,
когато за тебе лея сълзи?

Дали когато те сънувам,
от сън се будиш ти?
И когато името ти изричам -
чуваш ли ме, където и да си?

Дали питаш за мен,
както аз за теб?
И търсиш ли моите следи -
името ми изричаш ли през сълзи?

Дали ти липсвам така,
както на мене ти?
Ах, как искам да разбера -
обичаш ли ме като преди.

Когато сутрин станеш
и пред огледалото застанеш -
виждаш ли в него моето лице
и чувстваш ли се разделен на две?

Когато искам да те прегърна,
дали сърцето ти за мен тупти?
В невидима искам да се превърна
и да не се чудя повече дали, дали...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Бобойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...