Sep 7, 2010, 10:04 PM

Невидима

  Poetry » Other
754 0 0

Дали когато за тебе мисля -
усещаш присъствието ми зад себе си?
Разбираш ли, когато те искам
и шепна: "Върни се..."

Виждаш ли моето лице,
когато държа снимката ти в ръце?
Дали сърцето ти тъжи,
когато за тебе лея сълзи?

Дали когато те сънувам,
от сън се будиш ти?
И когато името ти изричам -
чуваш ли ме, където и да си?

Дали питаш за мен,
както аз за теб?
И търсиш ли моите следи -
името ми изричаш ли през сълзи?

Дали ти липсвам така,
както на мене ти?
Ах, как искам да разбера -
обичаш ли ме като преди.

Когато сутрин станеш
и пред огледалото застанеш -
виждаш ли в него моето лице
и чувстваш ли се разделен на две?

Когато искам да те прегърна,
дали сърцето ти за мен тупти?
В невидима искам да се превърна
и да не се чудя повече дали, дали...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Бобойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....