Невидима и чиста

Невидима и чиста в тишината,

пристъпва нежно в моят сбъднат сън.

След който с теб пробуждахме зората

и с всяка мисъл литвахме навън.

Прозрачна, откровена и открита -

прочетен в книга, писан стар роман.

Със пълни шепи гребкай до насита.

Отпивай глътчица, по глътчица... И знай

щом Бог те е орисал да обичаш,

вземи и пий с наслада от любов.

Целувай, посвещавай се, не спирай...

Вдъхни дълбоко мириса на Бор,

от който две запалени искрици,

блещукат и сияят в дом с уют.

Такова Чудо нека ти се случи!

Дъхът ти да замира в нечий скут.

Тогава сърчицето ти ще тупка.

Сега и тук ще бъде твоят Рай,

защото на врата сам почука,

без страх, с усмивка кой ли ще е там.

И Тя дойде, защото те поиска.

Защото тя бе твоята мечта.

Защото бе добър и прям, и искрен...

Пази я в себе си, дори накрай света!