Невидима, желана...!
Невидима, желана...!
Да беше стон, да беше дъх отронен
на този свят огромен,
но ти си блян мечтан
и от всички неразбран.
Една илюзия от вечността,
вселила се в една душа.
Намерила си тайно кътче
за идеалите що ги няма по света.
Вървиш по пасищата тучни
и газиш свежата трева.
Що си ти? Човек, живот
или призрачна следа?!
Но ти си там, където пак
не съществуваш,
там, където с поглед
на никой не робуваш.
Навсякъде си, но кой те вижда?!
Невидима си като въздишка лека,
достижима, жадувана и
отново невзета.
А колко лесно е да бъдеш пожелана,
но да те стигнем тъй е трудно.
Трудно е да те извоюваме изцяло,
да се освободим от оковите,
що стягат гърлото ни мало!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирослава Иванова Все права защищены
