Невидима, желана...!
Да беше стон, да беше дъх отронен
на този свят огромен,
но ти си блян мечтан
и от всички неразбран.
Една илюзия от вечността,
вселила се в една душа.
Намерила си тайно кътче
за идеалите що ги няма по света.
Вървиш по пасищата тучни
и газиш свежата трева.
Що си ти? Човек, живот ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up