2 февр. 2021 г., 08:25

Невидима следа

691 0 1

Заражда се в очи...
чудовище - дъга,
палитра от мечти,
ключът...
към всяко всичко,
в изгарящи лъчи.

 

Мастилена тъга,
дихание във длани,
малки, дръзки,
късчета сълза,
спомни си...
...яркостта,
на своето преди.

 

А може би си сън,
пречупен, победен,
отражение в дъжда,
тишината... 
която не изричаш,
в страха, 
че ще те намери,
превърнал се...

в невидима следа.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И това ми хареса! Има очарование в стихчетата ти!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...