2 февр. 2021 г., 08:25

Невидима следа

698 0 1

Заражда се в очи...
чудовище - дъга,
палитра от мечти,
ключът...
към всяко всичко,
в изгарящи лъчи.

 

Мастилена тъга,
дихание във длани,
малки, дръзки,
късчета сълза,
спомни си...
...яркостта,
на своето преди.

 

А може би си сън,
пречупен, победен,
отражение в дъжда,
тишината... 
която не изричаш,
в страха, 
че ще те намери,
превърнал се...

в невидима следа.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И това ми хареса! Има очарование в стихчетата ти!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...