Невидима следа
Заражда се в очи...
чудовище - дъга,
палитра от мечти,
ключът...
към всяко всичко,
в изгарящи лъчи.
Мастилена тъга,
дихание във длани,
малки, дръзки,
късчета сълза,
спомни си...
...яркостта,
на своето преди.
А може би си сън,
пречупен, победен,
отражение в дъжда,
тишината...
която не изричаш,
в страха,
че ще те намери,
превърнал се...
в невидима следа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Христов Всички права запазени
